КАК СЕ ГАСИ ПОЖАР...

08.05.2014 15:34
Пожарът е нещастие, когато се случва в действителност…, но по-добре е да сме подготвени да действаме икономично и правилно.

И макар че в детската градина има разписани правила, които описват всяко необходимо действие, което трябва да извърши всеки при нужда,  всичко се отиграва за сигурност. Хубаво е да се инсценира пожар и ситуацията да бъде близка до действителната, а малките, подпомогнати от големите, да преживеят донякъде драматичността на подобно бедствие. За да сме по-автентични, поканихме момчетата от Районната служба „Противопожарна безопасност и защита на населението“, да ни помогнат в инсценировката.

За пет минути 100 деца излязоха от сградата на детската градина и заеха определените за евакуация места на двора.


Три минути по-късно сигналът на противопожарната кола огласи района и паркира на удобно място.


Това, което последва, беше интересно, атрактивно и вълнуващо, благодарение на сърцатото обяснение и демонстрация, които направиха Стефан Андреев, командир на екип, Свилен Ганев, пожарникар, в присъствието на Анатоли Балабуров, главен пожарникар и командир на екип.

Децата отблизо видяха инструментариума и доколкото беше възможно „поработиха“ с него.


Докосваха с вълнение и възторг облеклото на пожарникарите, качиха се в противопожарната кола.

 Момчетата имаха въпроси, които издаваха размисъл и уважение към труда на огнеборците: Сред въпросите за предназначението на маркуча, стълбата, куката и секирата, имаше и такива, които се насочваха пряко към смисъла на този вид труд и призвание:

„Защо си станал пожарникар?“/Явор/  -  "Харесва ми да помагам на хората…";

„Как спасявате всички хора?“/Николай/  -  "Нямаме право да пропуснем човек и да не му окажем помощ. Човешкият живот е ценен…";

Стефан любезно отговори на момчешките въпроси, след което провери има ли интерес към професията на пожарникаря. Няколко нежни и крехки момичета заявиха, че харесват тази професия.

Отговорите изглежда удовлетвориха момчешката жажда за приключения и геройство и те гледаха с нескривано възхищение...