ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ

Разговорът по тази тема отново беше на дневен ред и беше тема на квалификационна работна среща на учителите. Водещ беше Красимира Самарджиева, старши учител.

Съвременно звучеше постановката на темата и тълкуването на причините за агресивните прояви, които са естествено проявяващ се инстинкт за съхранение на човека.

"Децата имат право на своите агресивни импулси" - се твърдеше в изложението.

По-добре да се научим да разбираме и разграничаваме проявите на деструктивна, разрушителна агресия от проявите на конструктивна и градивна агресия. В основата на всеки акт на изграждане и израстване стоят действия, които се свързват с градивна агресия. Тя се проявява и в спора, и в борбата на мнения и различните гледни точки.

Но когато проявата на агресия е с отрицателен знак, по-добре е да се замислим и да потърсим конкретните причини и фактори, които я пораждат. Най-добре е във всеки конкретен случай заедно с конкретното семейство на конкретното дете да се опитваме да разгадаваме сложната загадка на причините, да решаваме преплетения ребус на случващото се, за да узнаем какво стои зад агресивното действие. Когато това е възможно... Усилието си заслужава, защото агресивният акт има главно действащо лице, но има и потърпевши. И едните, и другите са нещастни. Да не забравяме, че щастливият рядко вдига ръка, за да удари... Това най-често прави оскърбеният и го прави, за да прикрие своята безпомощност...

В размислите на учителите имаше колкото разбиране, толкова и болезнено осъзнаване на факта, че учителското ежедневие е безкрайна поредица от казуси, които учителят трябва да решава всяка минута. И да успява да бъде справедлив.